За Народните танци – с усмивка

Детайли

Създадена на Неделя, 19 Октомври 2008 20:49

Последно обновена на Понеделник, 05 Ноември 2012 22:59

Публикувана на Неделя, 19 Октомври 2008 20:37

За повечето от вас не е тайна, че народните танци са ми едно от любимите занимания и забавления, още повече, че сезонът на танците като цяло се разминава със сезона за летене…

Когато човек, който никога не е танцувал (сватбите и съборите не се броят ) се запише на танци, той неминуемо преминава през най-различни периоди, които се редуват в съзнанието му напълно хаотично - ентусиазмът на моменти бива изместен от самосъжаление (ле-ле, колко съм спънат(а)…), след което отново си идва на мястото.

Наскоро в клуб "ЧАНОВЕ" , започнаха репетициите на новосформираната група за начинаещи. Признавам, че оставам на репетициите им с нескрито любопитство. То е продиктувано от факта, че когато преди почти две години започнах да танцувам, групата, към която се включих беше започнала да танцува преди три месеца и ми се наложи да ги настигна „в движение”. Тогава също имах своите мигове на възход и падение - те продължават и до днес - но бях лишена от възможността да започна отначало, да чуя всички обяснения за положението на краката и ръце, за енергийния смисъл, който има захвата в народните танци, защо трябва да отпуснеш ръцете и да не се опитваш да счупиш тези на съседа си, че няма нужда да стискаш съседа си - той е тук доброволно и няма да избяга…

Всъщност, народните танци, като всяко друго нещо, с което се захваща човек, следват познатата схема - ЛТЛ или с много думи казано: Лесно - Трудно - Лесно

Лесно е всяко нещо, гледано отстрани, с което искаш да се занимаваш и ти. Колкото повече гледаш, толкова по-лесно ти се струва…  

Трудно, защото като започнеш да плетеш крака, виждаш, че не е точно така, както изглежда…

Лесно става накрая, като го научиш. Всяко нещо. Не само хорàта.

Спомням си, че си мислех, че никога няма да науча Граовско, Селско шопско, Чичово, Четворно, Кюстендилска ръченица… Но ги научих… Сега мисля за неизпълними други хорà, но знам, че те СА и само след седмица вече краката ми сами ще танцуват.

Всеки човек има различна способност и различен подход за запаметяване и заучаване. Аз първо уча стъпките с главата си, повтарям си ги наум като стихотворение и чак след като мога да ги „изговоря” гладко наум, чак тогава успявам да ги пратя в краката и ръцете си.

Независимо обаче от начинът на заучаване, всички танцуващи като че ли преминават през едни и същи весели етапи и за да не си мислите, че сте изключително кьопави в краката, ще ви разкажа за собствените си „постижения” в частта „Кой е по- по- най- … спънат на хорото”.

„Постижение” #1: Да се настъпиш сам. Лесно постижимо, случва се неусетно, хората са родени с тази дарба

„Постижение” #2: Да настъпиш съседа си. Има две разновидности - ляво и дясно. По-лесно се настъпва съседа от дясно, но често пъти ти си този отдясно и краката на левия влизат сами под твоите. За да настъпиш и двамата едновременно се иска бързина и отлична координация на движенията.

„Постижение” #3: Да настъпиш съседа на съседа си - т.е. да настъпиш през един. Няма значение дали ще го настъпиш пред хорото или зад него. Посоката, в която върви хорото също не е от значение, тъй като „фигурата” и без друго е достатъчно сложна.

„Постижение” #4: Да се сблъскаш челно със съседа си. Това е най-сложната „фигура”,  тъй като се изисква равноправното участие на двама души, единият от които е паталогичен заплес, а другият - освидетелствана блейка. Вие си изберете кой от двамата да бъдете :) Единствено уточнение: блейката танцува в посока на хорото, а заплеса е забравил да се завърти и тръгва срещу блейката, като и двамата са зяпнали хореографите в краката. Следва челен сблъсък, звук от удар на дървени глави и много, мнооого смях в залата.

Трябва да добавя, че фигурите от Постиженията не се изпълняват едновременно - за всяко си идва точното време

Така че, ако всичко това ви се струва изпълнимо или поне не невъзможно, то вие сте съвсем готови за народни танци и няма какво да се чудите повече

Автор: Даниела Соколова