Другите за нас

Хоро се вие, извива

Детайли
Създадена на Неделя, 22 Април 2007 20:40
Последно обновена на Понеделник, 12 Ноември 2012 03:16
Публикувана на Неделя, 22 Април 2007 20:40

От едно известно време насам се събуждам само с две мисли в главата си: "Лети ми се! и "Танцува ми се!"… Ставам и …отивам на работа!
Само дебна прогнозите за времето и правя планове, уговорки и други излишни неща, докато стане събота, та дано тръгнем за Сопот. През останалото време чакам да дойде вторник и после четвъртък, да приключа с работата, за да отида да потанцувам.
Поканиха ме на хорото в клуб "Чанове". Хванах се преди месец /няма и толкова/ и част от душата ми остана там. И не се пуснах повече, нито пък смятам да го правя.
"Кръвта вода не става" - чувала съм го много пъти и не е значело нищо. Елате и ни вижте хорото и хореографите и ще разберете значението на това банално словосъчетание.

***

На 22 април 2007 г. в зала "Триадица" се проведе едно своеобразно надиграване на любителски клубове за народни танци от цялата страна /"Първи градски фестивал"/, организирано от столичния район "Триадица", спортен клуб "Триадица" и читалище "Димитър Динев" и носещо гръмкото име "Хоро се вие, извива"!
Като за първи път, организацията беше екстра. Почнаха навреме, свършиха - когато му дойде времето…
Аз се оказах едновременно и "в кухнята", и в публиката. Какво ставаше в кухнята? Нищо ново: трепети, вълнения, тренировки, притеснения, подготовка, жълти тениски…
В публиката: и там вълнение, няма как! На конкурс като на конкурс!
Гледах от високо /20-я ред/. Участваха 21 клуба, с повече от 500 танцьори, разделени на две групи, защото залата не пожела да ги побере наведнъж! Клубовете бяха представени от млади хора - усмихнати и красиви, одухотворени от танца и емоцията!
Извиваха се по десет хора наведнъж, в най-различни форми и цветове. Отгоре изглеждаше като свежа пролетна полянка, покрита с цъфнали лалета, маргаритки и жълтурчета /точно 73 броя ;)/, приятелски полюшвани от лек ветрец!
Тази красота продължи цели пет /астрономически/ часа!
Към края вече всички танцуваха на общо хоро - и танцьори, и публика, в очакване на резултатите от конкурса.
Знаех резултата още след втория кръг, но Някой не искаше да ми повярва Има ли нужда да казвам, че "Чанове"-те са недостижими и спечелиха първото място?! Не, нали?
Нещо повече, след края на този първи конкурс, знам какво ще стане догодина, пък и после… Тези, които сега дойдоха с 5-6 танцьора от клуб, догодина ще дойдат с 50. Ние, обаче, ще бъдем 150, отново танцуващи като един и пак ще ги "смачкаме" ;). По-следващата година вече всички ще искат да танцуват в "Чанове" и Миленка и Коцето /нашите хореографи/ ще се чудят какво да ги правят и "Чанове" от клуб ще порасне в школа! А после ще заминем за някоя близка или далечна братска страна, за да й покажем какво значи изречението "Дръж се, земьо, "Чанове" те газят!"
Знам и още нещо! Знам, че докато има харизматични личности като Милена и Костадин Господинови, които да увличат, интригуват и заразяват, народните танци ще са не само традиция, а изкуство, което ще става все по-популярно и атрактивно!

Автор: Даниела Соколова

Празник на хорото

Детайли
Създадена на Неделя, 22 Април 2007 15:19
Последно обновена на Понеделник, 12 Ноември 2012 03:15
Публикувана на Неделя, 22 Април 2007 15:19

София, 2 ноември 2007 г., централен Военен клуб, 19.00 ч.
Всъщност всичко започна далеч преди 19.00 часа. Започна рано сутринта, даже дни преди това, може би по-точно месеци или дори година... Истината е, че не започна, защото не е свършвало. На 2 ноември бе кулминацията - ден, в който хората се събраха, за да кажат "Да, българи сме".
Конкретният повод също е интересен - група, завладени от магията на танца хора, представиха на широката публика резултата от своя труд, всеотдайност и любов, записан в кръгче и сложен в кутийка, обвита в целофан, с картинка отпред. Като казах "картинка" - ще ви издам една тайна, но най-накрая.

2 ноември 2007 г.
Спокойно и уверено мога да кажа, че това е най-българския ден в тази година. Година, в която от самото й начало се опитат да ни убедят, че (вече) (отново) сме европейци, че имаме равен старт с останалите (бели) хора, че сме също като тях ...
Да, ама ние не сме! Ние сме българи, с цялата уникалност, която се съдържа в понятието Българин - и хорото ни е хоро, и виното - вино, и веселбата - веселба. Фолклорът ни е това, което ни отличава от равните нам европейци, това, което ще ни съхрани в обещаната ни глобализация. Затова и ние трябва да съхраним него - фолклорът, танцът, традицията. И не само да съхраним, а да развиваме, показваме, изучаваме ...

2 ноември 2007 г.
София, 2 ноември 2007 г., централен Военен клуб, 19.00 ч.
Посрещане по стара българска традиция: с хляб и сол!
Начало по нова българска традиция: точно в 19.00 ч.
Изпращане: по живо, по здраво - със звънче за спомен!
Малко музика, малко приказки, много светлина, много вълнение и емоции, много музика, много танци, много гости, много усмивки, много настроение... Това няма начин да се разкаже - това е нещо, което всеки сам трябва да усети. И гостите го усетиха - без значение дали танцуваха или не - всички се усмихваха!

2 ноември 2007 г.
Ден, в който едни обикновени хора с необикновени мечти се изправиха с гордост и усмивка и казаха: Тази наша мечта се сбъдна по неповторим начин, продължаваме напред към следващата!
Ако обаче за малко избягам от емоциите, трябва да кажа, че зад тези няколко часа веселба и двд-то с хорцата стои трудът на много хора, стоят месеци работа, безсънни нощи и безкрайни дни.
За хореографите - Миленка и Коцето - зад този самоучител стои поне половината им съзнателен живот, защото освен талант, за да станеш танцьор-сценарист-хореограф от тяхната величина е нужно посвещаване, себеотдаване, всеотдайност, труд, труд, труд, на които малко хора са способни. А обаянието и чара, които те притежават и излъчват, са доказателство, че за тях танцуването, школата "Чанове" и създаването на самоучителя, не са просто работа. Те са начин на живот!
Накрая: Тайната, която обещах да не запазя за себе си:
Ако само едни-единствен път сте видели Коцето да танцува, няма начин да не разпознаете силуета на обложката: Коцето в полет - както само той си го умее!

Автор: Даниела Соколова